Схема на действащите участъци от метрото в София
На 28.01.1998 г. е въведен в експлоатация първия участък от първия диаметър на метрото с 5 метростанции и дължина 6,5 км, от бул. "Сливница" през ж. к. "Люлин" до бул. "К. Величков". На 17.09.1999 г. е въведена в експлоатация метростанция "Опълченска", а на 31.10.2000 г. метростанция "Сердика" на пл. "Св. Неделя", като общата дължина на трасето на първия метрорадиус е 8,1 км със 7 метростанции. На 20 април 2003 г. действащия участък се свърза с ж. к. „Обеля" с нов участък от 1,8 км. По този начин общата дължина на първия метрорадиус от ж. к. „Обеля” през ж. к. „Люлин” до пл. „Св. Неделя” достига дължина 10 км с 8 метростанции.
|
Метростанция "К. Величков" |
Метростанция "Сердика" |
Проектирането и строителството на първия метрорадиус е изпълнено изцяло от български фирми. Оборудването на основните системи за управление и функциониране в по-голямата си част е от водещи световни фирми като Сименс, Ериксон, Елин, Алкател, Отис, Капш и др. С вносна елементна база от български фирми е изпълнено диспечерското управление на метрото, като софтуерното обезпечаване е изцяло българско. Вагоните са руско производство, а железопътната автоматика, кореспондираща с оборудването на вагоните, е изпълнена от български фирми.
През 2005 г. започва строителството на участъка от разширението на метрото от пл. „Св. Неделя до Стадион „Васил Левски”, като малко по-късно започва изграждането на трасето от Стадион „Васил Левски” до Интерпред. Общата дължина на тези участъци е 4,8 км с 3 метростанции. Централния участък от това трасе с дължина 2,3 км и 2 метростанции се финансира със заем на СО от Японската банка за международно сътрудничество, а останалата част, с дължина 2,5 км и една станция е с местно финансиране.
|
Метростанция "Стадион Васил Левски" |
Метростанция "Жолио Кюри" |
С оглед осигуряване на връзка на повече източни жилищни комплекси - Изгрев, Дървеница, Мусагеница и особено ж.к.Младост с централната градска част и реализиране на основната част от първия метродиаметър „Люлин – Младост” през 2006г започва строителството и на участъка „Интерпред – ж.к.Младост І”, с дължина 3,2 км и още три метростанции.
Поради специфичните особености на технологията за строителство в централната градска част и разполагането на част от трасето в източната част на радиуса над нивото на терена, строителството на този участък е приключило за по-кратко време от предвиденото. Изхождайки от това, за завършването на метротрасето пл.Св.Неделя - ж.к.Младост І са обособени следните два етапа:
I Етап, който завършва на 08.05.2009 г., включва трасето: „Стадион Васил Левски – жк. Младост I”, с дължина 6 км и 5 метростанции.
II Етап, който завършва на 07.09.2009 г. и свързва пл. „Св. Неделя” и Стадион „Васил Левски” и има дължина 2 км и 1 метростанция.
 |
|
|
Метростанция "СУ Св. Климент Охридски" |
|
Местоположение
Въведена в експлоатация на 20 април 2003 г.
Метростанция “Обеля” се намира в западния край на първия метродиаметър между двата микрорайона на ж.к. “Обеля”. Входните вестибюли са разположени от двете страни на река “Какач”, съответно южният от страната на ж.к. “Обеля”-1 , а северният от страната на ж.к. “Обеля” -2.
Архитектура
Станцията е наземна със странични перони и стоманена покривна конструкция от структурни тръбни елементи. До северния вестибюл е изградена буферна автогара за крайградските и градските автобуси. В близост преминава и трамвайна линия със спирка до метростанцията. По този начин е осигурена връзка между три вида градски транспорт - метро, автобус и трамвай, както и с крайградските автобусни линии.
Архитектурният проект на станцията и околното пространство са дело на арх. Кр. Андреев и арх. Д. Мушев.
Местоположение
Въведена в експлоатация на 28 януари 1998 г.
Станцията е разположена напречно на бул. „Сливница“ в края на ж.к. „Люлин“. След нея в посока Обеля е разположено депото. Метростанцията е безколонен тип, с островен перон, плитко заложение. Дължина на перона: 120 м.
Архитектура
Архитекти: арх. К. Бочков и арх. Б. Седмаков.
Станцията е подземна с островен перон. Входовете са амфитеатрални и чрез открити стълби се достига до бул. "Сливница" и автогара за крайградските автобуси. Над метростанцията е обособено пространство от 7 декара за подземен паркинг. Вътрешното пространство е оформено с окачени тавани тип „Хънтър Дъглас”, а стените и подовете са облицовани с мрамор и гранит.
Люлин
Въведена в експлоатация на 28 януари 1998 г.
Метростанцията се намира в центъра на ж.к. "Люлин" и е заобиколена с 5 микрорайона на комплекса. Ситуирана е под пътното платно на бул. „Царица Йоанна“. От двете страни на булеварда между входовете на станцията са оформени локални платна за паркиране. Метростанцията е колонен тип, с островен перон
Архитектура
Архитектурният проект, по който е изпълнена станцията е дело на арх. К.Бочков и арх. Б. Седмаков, като са използвани елементи от конкурсен проект за станцията на същите автори.
Оформлението на интериора на станцията е извършено чрез облицовки на стените със светъл мрамор тип "Сандански" разсечен със вертикални алуминиеви профили.
През равни разстояния по стените са оформени рекламни пана. Колоните са облицовани по аналогичен начин с профили от елоксиран алуминии.
Подът е изпълнен от сив гранит тип "Черноморец" с разположени по оста групи пейки боядисани във виолетово.
Западен парк
Въведена в експлоатация на 28 януари 1998 г.
Местоположение
Метростанцията се намира в източната част на ж.к. "Люлин" в близост до Западния Парк. Ситуирана е под пътното платно на бул. "Царица Йоана" между бул. "Д-р Петър Дертлиев" и бул. "Луи Пастьор".
Архитектура
Перонът е островен, безколонен тип с висок плафон. Таванът и стените му са облицовани с алуминиеви пана 75х75см. Над гранитния цокъл има резедаво оцветени ивици от по два реда облицовачни елементи, а над тях през равни разстояния са оформени пана с размери 3х3м оцветени в същия цвят. Останалата част на стените и тавана са в бял цвят, като част от облицовъчните елементи са релефни с кръгли вдлъбнатини.
Подът е от полиран сив гранит тип "Черноморец" с надлъжна стъпаловидна ивица по средата от черно "Габро", в която са монтирани групи метални пейки оцветени в зелено. Осветлението е монтирано в две надлъжни кръгли тръби.
Архитекти: арх. Д. Мушев и арх. Сиракова.
Вардар
Въведена в експлоатация на 28 януари 1998 г.
Местоположение
Метростанцията е разположена на кръстовището между бул. "Царица Йоана" и ул. "Вардар" в кв. "Западен Парк". Ситуирана е под пътното платно на бул. "Царица Йоана" от източната страна на пътно-метро тунела през Западния парк.
Архитектура
Архитектурното оформление е изпълнено по конкурсен проект на арх. А. Казаков.
Перонът е колонен тип с два реда колони през 6 м в надлъжна и напречна посока и цветни метални пейки в оста. Стените са изпълнени с облицовка от закалени стъкла със ситопечат в тъмен и оранжево-червен цвят, в които са обособени места за реклама. Таванът е бял от плоски метални елементи, а подовата настилка от керамика тип колормаса. Колоните са облицовани със сиви керамични плочи, аналогични на плочите от подовата настилка и са обкантени с ъглови профили от неръждаема стомана.
Константин Величков
Въведена в експлоатация на 28 януари 1998 г.
Местоположение
Метростанцията е ситуирана под бул."Тодор Александров" между кръстовището му с бул.“К Величков” и ул. "Димитър Петков" в близост до бул. "Стамболийски" и ул. "Царица Йоана ". Разположена е на външния ринг на централната градска част на столицата.
Архитектура
Архитектурното оформление е изпълнено по конкурсен проект на арх. Сл. Гълъбов.
Перонът на станцията е безколонен тип. Таванът е окачен с декоративни алуминиеви пана, които в ъглите над коловозите са разположени на 45 градуса. Белият цвят на тавана е доминиращ, като през разстояние 5.6 м е разнообразен с напречни червени ивици.
На три места по дължината на перона - в двата края и по средата са монтирани напречни декоративни ферми, които изпълняват ролята на носачи за визуална информация.
Стените са облицовани с бежова керамика, разсечена с тъмно кафяви вертикални и хоризонтални ивици, между които в двата края има оформени места за реклама.
Опълченска
Местоположение
Метростанцията е разположена под бул."Тодор Александров" между ул."0пълченска" и бул."Хр.Ботев". Западният вестибюл е с 4 входа на кръстовището между ул."0пълченска" и бул.”Т.Александров", а източният е с 2 входа на пресечката на бул."Т. Александров" и ул."Странджа". (до последната спирка на трамвай № 20).
Архитектура
Архитектурният проект е дело на арх. И.Станишев и арх. Кр. Андреев.
Като база за работния проект е използван конкурсен проект на същите автори. Перонът и вестибюлите са решени съвременно. Пространствено перона е решен като безколонен. Подовете са от керамика в кафяво-бежов и зелен цвят монтирана във вид на пана, които кореспондират с решението на тавана.Таванът на перона е от вертикални алуминиеви ребра оформени на фигури с цветни ивици по контура разположени над стоящите осветителни тела по оста на станцията. Около тези осветителни тела са монтирани групи пейки от неръждаема стомана. Стените на перона са с наклонени метални пана обкантени през определени разстояния със сини и зелени ивици. В стените са оставени ниши за монтаж на реклами. Основното осветление е монтирано в наклонени млечнобели плоскости разположени в двата края на пътническата платформа на перона. Във вестибюлите то е вградено в окачените тавани.
Вестибюлите са облицовани с гранитогрес и алуминиеви плоскости, а подлезните части с минерална мазилка на цветни геометрични фигури. Окачените тавани са бели от 30 см. елементи тип "Хънтър Дъглас" с надлъжно разположени цветни ивици. Входовете са облицовани с бежов мрамор с поликарбонатни дъгообразни покрития.
Сердика
Въведена в експлоатация на 31 октомври 2000 г.
Местоположение
Метростанция “Сердика” е разположена в централната част на гр. София на бул. “Мария Луиза” и пл. “Света Неделя”.
Трасето на метрото в района на станцията преминава под нивото на археологичния резерват “Сердика” в близост до западната порта на древния град (I в.пр.н.е. – V в.сл.н.е.).
След пускането в експлоатация на Втори метродиаметър, тя ще бъде възлова и от нея пътниците ще могат да се прехвърлят на станция пл. „Света Неделя“.
Архитектура
Архитектурното оформление представлява своеобразна симбиоза между съвременно третиране на античните находки разкрити над станцията и модерното архитектурно решение на интериора. Състои се от подови настилки от розов гранит, стени, облицовани с камък и със стоманени плоскости, и окачен таван с вълнообразни перфорирани елементи.
Проектът е дело на арх. Кр. Андреев.
„СУ Св. Климент Охридски“
Въведена в експлоатация на 7 септември 2009 г.
Местоположение и архитектурно оформление
Пред университета между кръстовището на бул. “Цар Освободител” и бул. “В. Левски” и “Орлов мост” е разположена метростанция “СУ Св.Кл.Охридски”. Метростанцията обслужва изключително големия пътникопоток на “Орлов мост” и натоварения бул. “В.Левски”, Софийски университет, административната част и жителите от района на пешеходната достъпност.
Подлезът пред университета е включен в общия комплекс като част от неплатената зона на западния входен вестибюл на станцията. Източният вестибюл, чрез вход в парковата зона, осигурява връзка с парка, а посредством подлезна връзка, оборудвана с подвижни тротоари, се свързва с Орлов мост и подлеза на ул. “Сан Стефано”. По този начин “Кл.Охридски” се явява една от най-комуникативните метростанции в София. Това я прави и една от станциите с най-голям пътникопоток.
Архитект на станцията: арх. Красен Андреев; на обновленията на подлезите пред университета и на ул. „Сан Стефано: арх. Фарид Пактиавал
„Стадион Васил Левски“
Въведена в експлоатация на 8 май 2009 г.
Местоположение и архитектурно оформление
Станцията е разположена на кръстовището на бул. „Драган Цанков“ и бул. „Евлоги Георгиев“, недалеч от Националния стадион „В. Левски“, дал името на станцията. Разположена е до мястото, където някога се е намирал стадион „Юнак“.
Метростанцията е подземна, със странични перони, на всеки перон има по три ескалатора и лифт за трудноподвижни лица и майки с деца.
Поради особеното си разположение е изграден един надземен вестибюл, който има два изхода: този с излаз в посока на бул. „Евлоги Георгиев“ е по-голям и се използва за вход и изход, а по-малкият (с изглед към бул. „Драган Цанков“) е само изход.
Станцията се намира на 22 м дълбочина и е с 5 подземни нива: две нива за служебни помещения и подземен вестибюл и едно подперонно ниво.
Станцията е оформена в цветовете кафяво, бежово и бяло. Осветлението е вградено в редици вдлъбнати кръгове над двата перона в две надлъжни информационни тръби, оцветени в тъмно червено.
Над вестибюла са изградени 4 купола, през които влиза слънчева светлина. Отделно над част от станцията и свързващия тунел под „Драган Цанков“ са изградени 3 етажа за подземни паркинги с над 200 паркоместа.
Архитект: арх. Кр. Андреев и арх. Д. Мушев
„Жолио Кюри“
Въведена в експлоатация на 8 май 2009 г.
Местоположение и архитектурно оформление
Станцията е подземна, плитко заложена, разположена под бул. „Драган Цанков”, на кръстовището му с ул. „Фредерик Жолио Кюри“. Намира се недалеч от няколко посолства, край Световния търговски център - София („Интерпред“).
Дължина на перона 105 м. Архитект: арх. Петър Попдимитров.
Метростанцията обслужва жилищната зона на кв. „Изток“ и съществуващата автогара „Изток“. Решена е с централен входен вестибюл с подлезни връзки от двете страни на булеварда и жилищните райони край него.
Оформена е с вълнообразен окачен таван над перона, стени, облицовани със стъклокерамични елементи и подове от гранитогрес. Основните цветове са синьо, бяло и тъмночервено.
„Г.М. Димитров“
Въведена в експлоатация на 8 май 2009 г.
Местоположение и архитектурно оформление
След естакадно изпълнение на надземното, покрито с поликарбонат трасе, то пресича бул. „Г. М. Димитров“ подземно, където на равнището на подлеза е разположена станцията. Станцията има два наземни вестибюла, както и подземна връзка с подлеза на кръстовището. Поради възловото си разположение се очаква да има пътникопоток в час пик час над 25 000 пътника. Обслужва кварталите „Мусагеница“, „Дианабад“, „Студентски град“, институти и обекти в района. Оформена е с облицовки и настилки от кафяв и бежов гранитогрес и окачени тавани над пероните, изработени от еталбонд.
Поземна, плитко заложение.
Дължина на перона: 105 м.
Архитект: арх. Кр. Андреев
„Мусагеница“
Въведена в експлоатация на 8 май 2009 г.
Местоположение и архитектурно оформление
Станцията е изцяло надземна с дължина на перона 105 м, разположена на бул. „Андрей Сахаров“ до съществуващ стоманен мост. Тя е с един вестибюл, чийто подход е от улицата под моста. Станцията е с предварително фиксирани функционална схема и размери, които са обусловени от вече изградения мост и необходимостта от връзка между двете части на кв. „Мусагеница”. Станцията представлява компактен по форма цилиндър с елипсовидно сечение, плавно издут в централната уширена зона на комуникациите.
Изпълнена в нетрадиционен за метростанции стил, чиито овални обеми, ажурна конструкция, свежи цветове и материали създават ефект на лекота. Динамичното редуване на плътни и прозрачни полета подчертава движението, а комбинацията от прозрачно синьо и жълто в интериора символизират небе и слънце, въздух и светлина.
Отвън фасадата представлява прозрачен синьозелен тубус, обхванат от плътни сребристи пръстени. Покрита е с поликарбонат с ултравиолетова защита и различна степен на прозрачност, двустранна алуминиева обшивка от еталбонд с изолация, осветителни тела с фасетирани рефлектори, за да предпази пътниците от летните жеги и парников ефект.
Архитекти: арх. Елена и арх. Фарид Пактиавал, инж.-арх. Румяна Костадинова
„Младост 1“
Въведена в експлоатация на 8 май 2009 г.
Местоположение и архитектурно оформление
Станцията е ситуирана между кръстовището на бул. „Андрей Сахаров“ с ул. „Йерусалим“ в жк. „Младост“ 1 и пазара от двете страни на булеварда в посока на бул. „А. Малинов”. Подземна, със странични перони, плитко заложение. Дължината на перона е 105 м над участъка. Станцията е изпълнена в сини тонове с бледо жълти стени и под, над пероните са разположени напречни сводови сегменти от окачен таван тип „Хънтър Дъглас”, които отразяват светлината. Станцията има изградени два подземни вестибюла, които са свързани с подлезите на кръстовището.
На този етап от развитието на линията станцията е крайна на трасето.
След нея са разположени съоръжения за смяна на посоката на движение и бъдещите й отклонения:
- Единият - в посока Летище София, чийто строеж е започнат.
- Другият е в посока Бизнеспарка в ж.к. „Младост“ 4.
Архитекти: арх. Елена и арх. Фарид Пактиавал
„Младост 4“ „Младост 3“ „Цариградско шосе“ „Летище София“
En
