Вестник на Метрото

10 38 СТРОИТЕЛИ получиха грамоти за активен принос в строителството на метрото за 20-годишнината му МАРГАРИТАХРАНОВА развъл- нувасвечнитесихитовенаюбилеяна метрото Втозибройвипредставямевноватанирубрика„Спортвсвободнотовреме”двемладислужителкина„Метрополитен”,които сезанимаватактивносъсспорт.ЗлаткаХристоваеот3г.вметрото,аДафинкаТодороваот11.Идветесаубедени,чеспортът не само е здраве и отлично средство за поддържане на добрафизическаформа, но и предизвикателство – да изпитатвъзмож- ноститесивпреодоляванетонапрепятствияотвсякакъвхарактер. Тенисът на маса е моята любов От малка съм спортна натура. Включвах се с голя- мо желание във всич- ки отбори по тенис на маса, волейбол и бас- кетбол в гимназията и университета. От 3 г. работя в „Метро- политен” ЕАД, като в свободното си вре- ме освен във фит- нес залата, редовно продължавам да тре- нирам любимия си спорт тенис на маса. Миналата година имах честта да пред- ставлявам фирмата на две от спартаки- адите на транспорт- ните работници с международно учас- тие. Атмосферата на тези състезания е страхотна – позитив­ на, приятелска и същевременно всич- ки състезатели бяхме амбицирани да пред- ставим по най-до- брия начин фирмите, които представлява- ме. През юни 2017 г. в Албена 230 души се борехме за призо- вите места в 12 дис- циплини – футбол, тенис на корт, шах- мат, тенис на маса, баскетбол, волейбол, бадминтон, петанк, плуване, дартс, лека атлетика и тегле- не на въже. Един от най-масовите турни- ри беше по тенис на маса. Там спечелих и два от медалите си – бронзов при жените и сребърен на смесе- ни двойки. Бандмин- тонът се оказа един от най-дългите тур- нири заради големия брой участници. В него заех почетното 3-то място и брон- зов медал на двойки жени. На спартакиа- дата през октомври в София пък спечелих среброто в тениса на маса при жените и златото на двойки жени. Освен да тренирам тенис на маса и във фитнес залата, мно- го обичам да тичам с домашния ми лю- бимец – сибирското хъски Айрън. Редов- но ходим тримата с моя приятел по със- тезания. На 10 и 11 март имаше такава надпревара в София. Организира се всяка година с много меж- дународни участни- ци. Накрая стопаните и техните питомци получават дипломи за сърцатото участие и награди. Следва- щото ни участие с Айрън бе в Унгария на Купата на мечка- та (Bear cup). То се провежда в началото на пролетта и е се- риозно посещавано. Събират се предста- вители от почти цяла Европа в много раз- лични категории – каникрос, байкджо- ринг, скиджоринг и след дог рейсинг. С Айрън участваме в дисциплината кани- крос – 5 км тичане с кучето. Постиже- нието ми е 23 мин., което е много добър резултат. Най-добри- ят приятел на човека изгражда характер и развива качества по време на такива меро- приятия. Любовта ми към неговата порода бе породена от това, че известно време се грижех за едно сибир- ско хъски, което не беше мое, но имаше любов от пръв пог­ лед между нас. След известно време Тара се разболя фатално и ме напусна. Дълго тъгувах, нуждаех се от това невероятно чуство на истинска любов към животин- че. През март 2015 г. случайно разбрах за едно такова състеза- ние. Отидох и там се запознах с много от участниците. Едни от тях идваха от Сърбия и се оказа, че прите- жават един от най-го- лемите развъдници за сибирски хъскита в Европа. С моя при- ятел отидохме и си взехме тримесечния Айрън. От 2 г. съм част от тази група, отдадена на породата сибирско хъски. С членовете на клуба споделяме любовта си към тези невероят­ ни кучета и се опит­ ваме да популяризи­ раме спортовете с тях в България. Стопанин и домашен любимец стават един отбор, като забавлението е първата ни цел. ЗЛАТКА ХРИСТОВА, ОРГАНИЗАТОР ПО ТРУДА В ОТДЕЛ ТРЗ: Бягане 5 км със сибирското хъски Айрън в Унгария