Вестник на Метрото

11 След бягане се връщам винаги в чудесно настроение ДИКСИ БОЙС БЕНД подгряха с 2 концерта пътниците дни преди юбилея ПЪТНИЦИТЕ снимахамасово концертитеза20-годишнината Всичко започна от едно изпукване в коляното, докато оти- вах на работна сре- ща в Министерство на транспорта. Беше през януари 2011 г. Оказа се, че е раз- местване на капачката и освен болезнено, е много бавно за леку- ване. Ортопедът ме попари с думите, че трябва да забравя за всякакъв спорт! Като че ли бях започвала! След няколко месеца накуцване се озовах в най-лошата си фи- зическа форма. За- дъхвах се при качване по стълби и ми при- зляваше, ако случай- но се затичах да гоня трамвая. Не можех да понасям мисълта, че не се чувствам добре в тялото си. Затова за- почнах с упражнения вкъщи, последвани от 3 г. таекуондо и още толкова бягане. Мъ- ничко се поувлякох, но след преглед на хрущялите на колен- ните стави се оказа, че спортът е оказал благотворно влияние. Любовта ми към бягането се случи по- степенно, но се оказа, че ми пасва на темпе- рамента. Обичам да се самовглъбявам и да размишлявам, а бя­ гането предразполага за това. Когато ми е тъжно, обувам мара- тонките и излизам да потичам. Винаги се връщам в чудесно на- строение. Любимото ми място за бягане е в гората или планината. Освен като средство за борба срещу стреса и за подобряване на настроението, все по- вече научни изслед- вания свързват актив- ния начин на живот с подобрена мозъчна функция и познава- телни способности. Един ден мой при- ятел ме покани да участвам на масово 5 км бягане, което се провежда в Южния парк всяка събота. Изобщо не ми хареса. Оказа се, че 5 км са повече, отколкото си мислех. Темпото на останалите ми беше непостижимо като за първи опит. След време пробвах отно- во и отново. После се сприятелих с много от останалите и се за- разих от тях. Забавен момент беше, когато приятел ме нави да участваме на 19-км състезание по планинско бяга- не от Калофер до вр. Ботев с преодолява- не на около 2 000 м. надморска височина. До онзи момент бях успявала да покрия едва 17 км и то на равен терен. Но той каза: „Спокойно, има- ме 6 ч., така че може през повечето време да ходим.” И наистина падна голямо ходене и само 30 мин. бягане. Беше много тежко, а ние бяхме ужасно неподготвени, но ус- пяхме. Когато вече се занимавах 1 г. с бяга- не същото това със- тезание ми отне 3 ч. и 35 мин. и завърших на 3-то място сред жените. През 2015 г., успях да направя още 4 планински състеза- ния, полумаратон и класически маратон от 42 км и 192 м., с резултат 3:58 ч. От тогава успях да бягам тази дистанция още 3 пъти, като най-добро- то ми време е от Ли- върпулския Рок енд Рол маратон миналия май – 3:28 ч. В плановете ми за тази година беше Оби- колката на Витоша, която е почти 100 км, но поради настоящата контузия, ще се нало- жи да я отложа. Така е, освен напредък, в бя- гането има и падения. Ще си стискам палци да не ми се случват. На финала на маратона в Рига, Латвия през пролетта на 2016 г. ДАФИНКА ТОДОРОВА, ОРГАНИЗАТОР „РЕКЛАМА”: