Вестник на Метрото

7 почваме ние след тях. Събирам чистачките на всички станции и аз с тях цяла нощ чистим. Не съм се срамувал никога от това нещо. Няма да забравя много забавна случка от онова време. Веднъж директорът минава през „Сердика I” и видял някъде по ъг- лите паяжина. Веднага ми звъни по телефо- на: „Стоянов, на „Сер- дика”, в единия ъгъл има паяжина”. Питам: „Къде точно, инж. Бра- тоев?” Отговаря ми: „Длъжни сте да си я видите”. И затвори телефона. Отиваме и започваме да търсим пустата паяжина. Ни- къде я няма! По едно време заоглеждахме станцията метър по метър. Дойде ни на помощ и инж. Огнян Георгиев –началник на управление „Експлоа- тация. Изпотихме се и най-после я открихме. Много се смяхме след това. - На какво държа- хте най-много като началник на служба „Движение”? - Бях такъв чешит, че исках всичко да си видя сам. Бях инстру- ктирал и началници- те на станции – нещо стане ли при тях, пър- во аз да го науча. И те го спазваха стриктно. Дори на дадена каса да стане нещо, веднага ми докладваха. Имаше един такъв случай – на станция „Обеля” вое- нен си купува билет. Касиерката сложила леко накриво билет- чето и баркодът станал невалиден, системата не го приема. И пътни- кът не може да мине. Връща се при касиер- ката. Тя му казва: „Да, вината е моя, минете през бариерката, сега ще ви я отворя”. „Не! Искам друг билет”, за- пънал се той. Вдига скандал на касиерката. Врявата я чува от пе- рона дежурният поли- цай и пристига. Като се приближава до пътни- ка, го лъха силно на ал- кохол. Казва му: „Вие сте пиян, господине!” Онзи подскача до та- вана. Започва да му крещи и да се заканва. И отива след това право при инж. Братоев. Вика ме той в кабинета си, но аз вече бях запознат със случая. Сядам, по-далеч от пътника, който смър- деше ужасно. Казвам му: „Мога ли да видя билетчето ви?”. Пода- ва го той, виждам, че е редовно. Той обаче се запенил и продължа- ва: „Как може така да ме обижда полицаят?! Ще ми вика, че съм пиян! Ще напиша до- кладна против него!” И го направи. Та ходих при шефа на метропо- литенската полиция да му обясня точно случая, за да не го накажат без вина момчето. - Вече 8 г. сте извън системата. Как ви се струва метрото ни сега? - Посетил съм дос- та метрополитени в Европа. Нашето е от най-впечатляващите. Някога имаше полеми- ки, че метрото в София е излишно, че е скъпо удоволствие. А сега – 20 г. след пускането му, не вярвам да има столи- чанин, който да може да си представи града без метро. Новите ни станции са много хуба- ви. Който е идвал при нас отвън, все е казвал: „Красиво метро!”. Кра- сиво и чисто – това са двете му водещи харак- теристики. И най-вече чисто, не може да ви- дите на перона клечка кибрит. На 20АПРИЛ2003г. еоткрита станция„Обеля” ОРКЕСТЪР „Симфониета” изнесе концерт наст. „СердикаІІ”послучайюбилеянаметрото 28 януари 1998 г. Откриване на първите 5 станции на метрото. Стефан Иванов и Димитринка Стоева Още един повод за гордост* Здравейте, Искам да изкажа моите БЛАГОДАРНОСТИ, (което е най-малкото от мен – пенсионер на 63 г.) за Ваши служители. На 17 февруари 2018 г., събота, около 16 часа, след като излязох от 5 МБАЛ, тръг- нах към спирката на метрото. Чувствах се ужасно. Беше ми причерняло, прималяло, ви- еше ми се свят и залитах. Слязох с асансьора до касата (на метростанция „Мария Луиза” – бел.ред.) и си купих билет. Касиерката два пъти ме попита: „Лошо ли ви е?”, каза ми: „Ще ви дам стол” и извика охраната (уточ- нение – ръководител „Движение” на станци- ята – бел.ред. ). Господинът ме разпита как съм, какво ми е, даде ми стол, донесе вода и апарат за кръвно. Измери ми кръвното и ми направи вода със захар. Попита ме на кой близък да се обади. След половин час пак ми измери кръвното. Няколко пъти ми предло- жи да извика бърза помощ, но аз отказах. Почувствах се малко по-добре и той ме свали до перона. Предупреди и колегата си от след- ващата спирка „Надежда” да ме посрещне и придружи. Попитах го за името му – това е Стефан Иванов, за мен човек с главно „Ч”. Благодаря му от все сърце и му пожелавам да е жив и здрав и много щастлив. Благодаря и на касиерката (Димитринка Стоева – бел. ред.) от все сърце й пожелавам да е жива и здрава и много щастлива. Надявам се да ги поздравите за проявена- та човечност! Вилма Стоянова ----------------------------- *Публикуваме писмото до „Метрополи- тен” без редакторска намеса. Писмо до „Метрополитен”